Най-доброто лекарство срещу всички болести и умствени смущения е убеждението ♥ Хазрат Инаят ХАН
(The Garden of Death (1896) by Finnish symbolist painter Hugo Simberg)
Редовен живот, вярно хранене, добър сън, баланс сред деяние и отмора, вярно дишане – всичко това оказват помощ за естественото здраве. Най-доброто лекарство обаче против всички заболявания и умствени разстройства е убеждението. Мнозина си мислят, че са уверени, само че тези, които в действителност са уверени, са малко. Убедеността на множеството хора може да се опише с думите, които чух един път: „ Аз съм уверен и дано Бог укрепи моята увереност. ” Това одобрение е безсмислено. Ако човек каже: „ Аз съм уверен ”, това не значи, че е уверен, тъй като в своето напълно проявяване убеждението е религия. А какво споделя Христос за вярата? „ Вярата планини реалокира. ” Несъмнено свещеникът приказва за религия в Църквата, духовникът – за религия в Свещената книга, само че това не е същинското значение на вярата.
Вярата е кулминационната точка на убеждението. Когато вярата стигне несъмнено равнище, тя израства като растение. Вярата форсира излекуването и колкото по-голяма е тя, толкоз по-бързо е излекуването. Без религия даже медицината не може да помогне. Нито едно лекуване няма да даде положителни резултати, в случай че липсва религия. Тя е първото лекарство. Трудностите в живота ни са породени от липса на религия. Болестта значи, че липсва увереност. Като оставим настрани всички други доказателства, заболяването е знак за липса на увереност. Ако човек е уверен, няма да има място за заболявания. Но заболяването запълва мястото на убеждението.
Човек не може да престане да има вяра в това, в което има вяра. Болестта става негово разбиране. Това поражда компликациите. Когато човек каже: „ Боря се с заболяването ”, той желае да каже: „ Въображението ми се бори с моето разбиране. ” Той утвърждава: „ Боря се с заболяването ”, което значи, че открива заболяването в себе си. Бори се с нещо, чието битие утвърждава. В своето разбиране преди всичко слага заболяването, а на второ място е въображението, с което се лекува. Така силата, с която желае да отстрани заболяването, е доста по-малка от силата, с която заболяването към този момент се е открила в него. Той се бори с нещо, чието битие самичък е утвърдил.
Има хора, които си мислят, че в никакъв случай няма да създадат грешката да повярват в нещо, за което няма доказателства – смятайки, че това е доста мъдро. А в случай че търсим в света на доказателствата, ще откриваме един след различен лъжливи пластове. Така можем да продължаваме да изследваме дълбините на живота, от една заблуда към друга, без в миналото да стигнем до осъзнаването на истината. Как можем да разчитаме на доказателства, които са подвластни на смяната? Следователно, в случай че има нещо, на което да разчитаме, това е убедеността. Не доказателството основава увереност. Ако е по този начин, тази увереност няма да има продължителност, тъй като доказателствата нямат продължителност. Става дума за увереност, стояща над доказателствата, която най-после ще кулминира във религия.
Убедеността не е въображение, а сама по себе си знамение, тъй като е съзидателна. Например, някой е уверен, че за един франк ще получи еди какъв брой си сантима, и всички имат вяра в това, тъй като има доказателство. Достатъчно е да отидат в банката, с цел да открият дали е по този начин. Но когато няма доказателство, е мъчно да имаме вяра. То е като да строим въздушен палат, който обаче по-късно се трансформира в парадайс. Ако човек е уверен за нещо, което не съществува, неговата увереност ще го накара да съществува. Ако е уверен в някакво изискване, даже то да не съществува, убеждението ще докара до появяването му. Разликата сред мозъка на човек с увереност и мозъка на човек, на който му липсва увереност, е в това, че мозъкът на първия е като факла, а при втория светлината е закрита и не може да огрява.
Много постоянно човек се бои да не изгуби здравомислието си. Той би предпочел да е елементарен, в сравнение с невероятен. Страхува се да не изгуби себе си, само че не знае, че да изгуби себе си, значи да завоюва себе си. Той може да каже: „ Да мислиш за тези неща е като да хвърчиш във въздуха. ” Но в случай че не бяхме във въздуха, какво щеше да стане с нас? Въздухът е субстанцията, от която живеем, по-важна от храната и водата. Следователно убеждението е храната на вярващия, храната на неговата религия. Той живее от убеждението си, а не от храната и водата.
Вярата е толкоз свята, че не може да бъде предадена и човек би трябвало да я открие в себе си. На този свят няма човек без религия – от време на време тя просто е закрита. Това, което я закрива, е песимистичната настройка към живота. Има хора, които са външно песимистични, има и такива, които са неосъзнато песимистични – те не знаят, че са песимисти. Човек може да се бори с целия свят, само че не може да се бори със себе си, не може да победи своите подозрения. Който успее да разпръсне тези облаци, е постигнал нещо огромно.
Можем ли да стигнем до вярата, като упорстваме в убежденията си? Небесните неща не се реализират с твърдоглавие, те са Божия берекет. Не се изисква твърдоглавие, с цел да помолим за Божията берекет, да повярваме в Божията берекет, да отворим себе си за Божията берекет, да й се доверим. Това е, което ускорява убеждението и го трансформира във религия. Всичко на земята малко или доста ни коства нещо – ние го купуваме. Само едно нещо не коства нищо, тъй като в никакъв случай не можем да платим цената му – Божията берекет. Не можем да платим за нея под никаква форма, по никакъв метод, нито като сме положителни, благочестиви, надарени с качества и добродетели, по никакъв начин. Защото какъв брой е добротата ни? Тя е капка вода в океана. Като човешки същества сме прекомерно небогати, с цел да можем да платим за Божията берекет. Тя може единствено да ни се даде.
Защото Бог е обич. Какво чакаме от любовта? Благодат. Божията берекет е Божията обич, която намира проявяване в безчет благословии, които познаваме и не познаваме. Ние, хората, живеем на земята в своите дребни черупки и защото през множеството време не осъзнаваме всички привилегии на живота, не изпитваме признателност към Този, който ни ги е дал. За да види Божията берекет, човек би трябвало да отвори очите си, да вдигне глава от дребния свят, който си е основал, и да види горе и долу, вдясно и вляво, начело и откъм гърба, Божията берекет, която е на всички места. Ако се опита да благодари, няма да му стигнат хиляда години. Но в случай че погледът му стига единствено до стените на черупката, той няма да открие Божията берекет, а единствено злощастие, паники, проблеми, неправда, безчовечност, безчувственост, грозотия. Защото когато гледа надолу, човек вижда калта, само че вдигне ли взор, вижда прелестни звезди и планети. Зависи единствено накъде гледа – нагоре или надолу. Какво съставлява този смъртен свят? Какво е физическото битие? Какъв е този живот на промени? Какъв е смисълът му, в случай че не да имаме вяра? Всичко се трансформира, всичко е непостоянно, податливо на опустошение. Следователно освен поради истината, само че и поради самия живот би трябвало да намерим в себе си убедеността, да я развием, да й даваме мощ и опция да израства във всеки момент, с цел да кулминира във религия. Именно тази религия е тайнството на живота, тайната на спасението.
Из: „ Лечението. Ментално филтриране и светът на мозъка “, Хазрат Инаят Хан, ИК „ Шамбала “
Картина: The Garden of Death (1896) by Finnish symbolist painter Hugo Simberg, en.wikipedia.org
